Интензивен учебен курс „Създаване на предприятие, базирано на научен продукт“, организиран в рамките на проект „Хъб за научно предприемачество в България“ се организира от Института по предприемачество на УНСС.

доц. д-р Костадин Коларов, директор на Института по предприемачество на УНСС и проф. д.н. Дмитро Жерлицин, изследовател в Института

Доц. д-р Костадин Коларов, директор на Институт по предприемачество на УНСС и ръководител катедра „Предприемачество“, откри форума като обясни, че инициативата е насочена към изследователи от различни сфери, които искат да се реализират като предприемачи. В уводното си слово доц. Коларов акцентира на факта, че УНСС е един от първите университети не само в България, но и в Европа, в който започва системно да се изучава „Предприемачество“ като отделна дисциплина (от 1991 г.), създава се катедра „Предприемачество“ през 2006 г. и се открива самостоятелна бакалавърска програма „Предприемачество“ (2007 г.), а по-късно въз основа стартиралия през 1997 г. Център за развитие на предприемачеството се създава и Институт по предприемачество на УНСС. Припомни големите заслуги на проф. д.ик.н Кирил Тодоров, основател и почетен ръководител на катедрата, както и постиженията на катедрата „Предприемачество“ в образователната и научна дейност. „Като Университет сме предприели различни инициативи за развитие на предприемачеството – от дисциплина, която се предлага на студентите от всички специалности, до обучаване в практически умения на желаещите да стартират свой бизнес. За целта са изградени кариерни центрове, стартъп хъб, стартъп компании, организират се бизнес академии, бизнес работилници, стажове, конкурси. Активното участваме и в редица международни проекти“, каза доц. Коларов.

Модераторът на събитието бе проф. д.н. Дмитро Жерлицин, изследовател в Института по предприемачество и ръководител на проекта „Хъб за научно предприемачество в България“. Той представи участниците в интензивния учебен курс, част от които присъстваха в конферентната зала на УНСС, а други се включваха дистанционно. Преобладаваха представители от различни институти на БАН, от други висши учебни заведения както и хора от бизнес практиката.

Презентация на тема „Научното предприемачество – принципи и подходи“ изнесе доц. д-р Костадин Коларов.  „Трябва да има обвързаност в заплащането на всички участници в процеса по създаване на научния продукт, популяризирането му и трансфера и това е основният принцип в научното предприемачество“, каза доц.  Коларов като акцентира на необходимостта от комерсиализация, на трансформация на знанията в продукти, процеси и организации. Според него има пропуски в методиките за оценка на научната продукция в университетите. „Не е ясно и дали нашата икономика има достатъчна потребност от изобретения, постигнати от работата по проблеми, които са загубили своята актуалност в практиката“, изтъкна доц. Коларов като се спря и на проблема с разпределение на правата върху интелектуалната собственост, който въпрос, според него, не е добре регулиран. На противоположното мнение застана Радостина Халачева, експерт интелектуална собственост в Единния център за иновации към БАН. Според нея правата върху интелектуалната собственост в България са ясни и се зачитат и това помага за създаването на нови изобретения.

Светлана Димитрова от СУ „Св. Климент Охридски“ представи EURAXESS Hubs basics – мрежа за международно сътрудничество чрез създаване на хъбове, в която участват над 650 организации от 43 страни. „Целта е да се включат активно научните предприемачи,  да се споделят добрите практики, всички хъбове да работят заедно, за да се разшири предлагането на по-добри услуги за учените“, каза Светлана Димитрова.

„В България има два хъба – първият за научно предприемачество и вторият е ситуиран в Пловдив в „Центъра по растителна биология и биотехнология“, каза проф. д-р Весела Казашка и подробно представи дейността и структурата на Центъра, който реализира върхови постижения в областта на биологията и биотехнологията. „Основната цел на нашия хъб е обмен на таланти, в т.ч. на успешни жени в науката“, допълни проф. Казашка.

Учебният курс  прерасна в активна дискусия по темата за връзката между науката и практиката, съществува ли добра връзка или отсъства, и кой е отговорен за това. В нея се включиха всички участници като се засегнаха и темите какво е предприемач и как се става, какво трябва да се знае, за да се започне бизнес, какъв е пътят от бизнес идеята до реалното стартиране на бизнес.